&format=webp)
Опасения от нов конфликт между Азербайджан и Армения
Настъпването на нощта е обезпокоително време за жителите на Хнацах. Всяка вечер към 22:00 часа автоматизирани изстрели отекват в дребното арменско село, описват локалните поданици пред Reuters. Звукът идва от азербайджанските войски, които от позициите си от другата страна на границата.
Куршумите постоянно удрят къщи, само че до момента никой не е потърпевш, споделят селяните. Азербайджан отхвърля, че армията стреля оттатък границата, и упреква арменските бойци в нарушение на примирието.
Дългогодишният спор сред двете страни се корени най-вече в разногласието за Нагорни Карабах – област на територията на Азербайджан, където етническите арменци бяха открили фактическа самостоятелност след разпадането на Съветския съюз. В продължение на десетилетия страните са водили яростни борби, белязани от интервали на интензивни военни дейности и несигурни примирия. Загубени са забележителен брой човешки животи, а огромна част от популацията в противоречивата област е насила да бяга. Въпреки нежния кротичък развой, напрежението остава високо, а обвиняванията в нарушавания на примирието не престават, което акцентира провокациите пред постигането на трайно съглашение, отбелязва Council of Foreign Affairs.
През март двете страни обявиха, че са се споразумели по главните точки за кротичък контракт, който може да бъде подписан през 2026 година Проектът планува двете страни да демаркират общата си граница и изисква Ереван да промени конституцията си, преди Баку да ратифицира съглашението. Но от този момент, след месеци на релативно успокоение, се усилиха известията за престрелки по границата.. В множеството случаи става въпрос за експанзия от страна на Азербайджан към Армения.
От 2020 година насам спорът се развива в интерес на Азербайджан. Страната, богата на нефт и газ, си върна територии, изгубени през 90-те години. Постепенно тя възвърне и контрола си над Нагорни Карабах, чието управление разгласи при започване на 2024 година разпускането на всички държавни институции, написа DW.
Миналия месец американският държавен секретар Марко Рубио съобщи пред Конгреса, че съществува „ действителна заплаха “ от война сред Азербайджан и Армения. В свое изявление от януари президентът на Азербайджан Илхам Алиев – на власт от 2003 година, е определил Армения като „ фашистка опасност “, която би трябвало да бъде унищожена.
Лоурънс Броърс, специалист в лондонския изчерпателен институт Chatham House твърди, че въпреки и връщането към пълномащабна война да е допустимо, по-вероятни са локалните конфликти. Според него е допустимо Баку да оказва напън по границата за договаряне на по-изгодни за Азербайджан условия на мир.„ Ескалацията и милитаризацията постоянно са са били доста сполучлива тактика за Илхам Алиев “.
Арменските управляващи неведнъж са упорствали, че няма да има война. В тирада предишния месец министър председателят Никол Пашинян е декларирал, че двете страни няма да възобновят боевете, „ макар всички разногласия и провокации “.
Министерството на защитата на Азербайджан поредно отхвърля арменските известия за престрелки.
Напрежение на юг
Най-южната провинция на Армения – Сюник, е различен противоречив район, където са открити и най-вече нарушавания на примирието.
Сюник е основен район, защото разделя Азербайджан от неговия анклав Нахичеван и в същото време обезпечава жизненоважен търговски път за Армения към Иран, с който граничи на юг.
От 2020 година Баку изисква да му бъде възложен кулоар през района до Нахичеван, като твърди, че той ще остане арменска територия, само че ще бъде под най-малък надзор от столицата Ереван.
Тъй като границите на Армения с Азербайджан и Турция са затворени, връзката ѝ с Иран остава жизненоважна комерсиална артерия. Азербайджан упорства за кулоар през Сюник, което би прекъснало достъпа на Армения до тази планинска област, застрашавайки главен търговски път. Въпреки че Армения е християнска и все по-прозападна, тя поддържа топли връзки с Иран, който се опълчва на всяко прекрояване на границите в района.
Куршумите постоянно удрят къщи, само че до момента никой не е потърпевш, споделят селяните. Азербайджан отхвърля, че армията стреля оттатък границата, и упреква арменските бойци в нарушение на примирието.
Дългогодишният спор сред двете страни се корени най-вече в разногласието за Нагорни Карабах – област на територията на Азербайджан, където етническите арменци бяха открили фактическа самостоятелност след разпадането на Съветския съюз. В продължение на десетилетия страните са водили яростни борби, белязани от интервали на интензивни военни дейности и несигурни примирия. Загубени са забележителен брой човешки животи, а огромна част от популацията в противоречивата област е насила да бяга. Въпреки нежния кротичък развой, напрежението остава високо, а обвиняванията в нарушавания на примирието не престават, което акцентира провокациите пред постигането на трайно съглашение, отбелязва Council of Foreign Affairs.
През март двете страни обявиха, че са се споразумели по главните точки за кротичък контракт, който може да бъде подписан през 2026 година Проектът планува двете страни да демаркират общата си граница и изисква Ереван да промени конституцията си, преди Баку да ратифицира съглашението. Но от този момент, след месеци на релативно успокоение, се усилиха известията за престрелки по границата.. В множеството случаи става въпрос за експанзия от страна на Азербайджан към Армения.
От 2020 година насам спорът се развива в интерес на Азербайджан. Страната, богата на нефт и газ, си върна територии, изгубени през 90-те години. Постепенно тя възвърне и контрола си над Нагорни Карабах, чието управление разгласи при започване на 2024 година разпускането на всички държавни институции, написа DW.
Миналия месец американският държавен секретар Марко Рубио съобщи пред Конгреса, че съществува „ действителна заплаха “ от война сред Азербайджан и Армения. В свое изявление от януари президентът на Азербайджан Илхам Алиев – на власт от 2003 година, е определил Армения като „ фашистка опасност “, която би трябвало да бъде унищожена.
Лоурънс Броърс, специалист в лондонския изчерпателен институт Chatham House твърди, че въпреки и връщането към пълномащабна война да е допустимо, по-вероятни са локалните конфликти. Според него е допустимо Баку да оказва напън по границата за договаряне на по-изгодни за Азербайджан условия на мир.„ Ескалацията и милитаризацията постоянно са са били доста сполучлива тактика за Илхам Алиев “.
Арменските управляващи неведнъж са упорствали, че няма да има война. В тирада предишния месец министър председателят Никол Пашинян е декларирал, че двете страни няма да възобновят боевете, „ макар всички разногласия и провокации “.
Министерството на защитата на Азербайджан поредно отхвърля арменските известия за престрелки.
Напрежение на юг
Най-южната провинция на Армения – Сюник, е различен противоречив район, където са открити и най-вече нарушавания на примирието.
Сюник е основен район, защото разделя Азербайджан от неговия анклав Нахичеван и в същото време обезпечава жизненоважен търговски път за Армения към Иран, с който граничи на юг.
От 2020 година Баку изисква да му бъде възложен кулоар през района до Нахичеван, като твърди, че той ще остане арменска територия, само че ще бъде под най-малък надзор от столицата Ереван.
Тъй като границите на Армения с Азербайджан и Турция са затворени, връзката ѝ с Иран остава жизненоважна комерсиална артерия. Азербайджан упорства за кулоар през Сюник, което би прекъснало достъпа на Армения до тази планинска област, застрашавайки главен търговски път. Въпреки че Армения е християнска и все по-прозападна, тя поддържа топли връзки с Иран, който се опълчва на всяко прекрояване на границите в района.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ